VI ИЗДАНИЕ

ГЛОБАЛНО ЛИ Е ЛОКАЛНОТО?
(ЛОКАЛНО ЛИ Е ГЛОБАЛНОТО?)

Някога древните наричали познатия си свят на Средиземноморието "ойкумене". Това понятие означавало нещо като "обитаемият свят" или "нашият свят" т.е. цивилизованият свят - онази част от него, благословена с държавност, култура и изисканост, отвъд която живеели само диви варвари и свирепи амазонки, тайнствени хиперборейци, а зад тях - непреодолими пустини или мъгливи морета. В същото време, отвъд пустините и моретата други велики култури си имали свой обитаеми светове, извън които пък обитавали дългоноси и бледолики или пък тъмнокожи "варвари". По този начин, ойкуменът винаги е придобивал смисъл на "познатия", на "разбираемия" свят, на центъра, с отдалечаването от който събитията и предметите снижават стойността си. По-интересното е, че когато в хода на историята се е случвало "варвари" да завладеят част от териториите на някоя висока цивилизация, те винаги бързо са се самоидентифицирали с нея и се превръщали в нейни пазители срещу други "варвари".

В по-близки до нас времена, с изчезването на белите петна по картата на света и с повсеместното разпростиране на европейската цивилизация по планетата, възниква друг термин: "глобално", т.е. общозначимо, еднакво важно за всеки и то навсякъде, и "локално", със значение само за своя, най-често периферен регион. С ускорените обороти на развитие на "глобалното" общество през 20-ти и 21-ве век, идеите за това кои неща и събития са с глобално и кои с локално значение твърде често се променят, видоизменят и подменят, дори стават въпрос на стил на даден период, на мода. Нещо повече: изменчивостта на формулата "глобално-локално" като че ли се оказва метод не само за познание, но и за самопознание, защото е в състояние да наблюдава едно е също явление от различни гледни точки и в различен контекст. В епохата на глобализма локалните стойности стават последно убежище срещу тоталното и глобално обезличаване. А самите те сега, по същия начин както и в дълбока древност, разглеждани сами за себе си или от близка дистанция, се насищат със свой глобален смисъл.

Филип Зидаров
Куратор на Биенале Август в изкуството

Повече за проекта Видеохолика